Cuba ( para mi madre )

8.2.18

Прекрасно място, което всеки поне веднъж в живота си трябва да посети!

Не заради мохитото, пурите, салсата, Че, старите американски коли, Хемингуей или белите плажове, а заради многото други неща, които остават в съзнанието  дни, седмици или дори години, след като си се прибрал от там...




Старите улици на Хавана кипящи от живот и музика почти на всяка крачка, олющени фасади, старите лади и москвички, които не се карат само за атракция и за развеждане на туристи, а поради необходимост, социалистично-носталгичната обстановка и чистосърдечните кубинци, които живеят така сякаш всеки е брат на другия.



Да продължим с Плажовете... 
Да, такива са като по снимките и календарите. Бял пясък, лазурна вода, корали и палми... рай под небето.



Всъщност освен Хавана видях и едно малко градче, което заслужава особено внимание и нов абзац...

Винеалес... нямам думи да го опиша! Провинциален град, скрит в зелената прегръдка на долината. Величествените Моготи, които като праисторически великани, издигнали се от океана преди милиони години, служат сега за съзерцаване, дом на стотици хиляди видове растения, катерачи от цял свят и други екзотични същества.
Винеалес предлага за всеки по нещо. Като започнем от многобройните барове и ресторанти из градчето, курсове по салса и направим обиколка на долината, многобройните мирадори, пещери и други забележителности, пеш, на кон, велосипед или раздрънкан москвич, който случайно или за атракцията ще вземе да се развали по време на движение и ще бъде ремонтиран насред пътя... последната е включена в цената! *между 5-20 CUC, който както си го спазари.




Та до къде бяхме стигнали?!
Изгубихме се из баирите и пещерите на Винеалес... намерихме се и тръгнахме нагоре към най-хубавото. Там за където бяхме тръгнали всъщност. Там за където тренирахме, тренираме и ще тренираме.




За мен едно от най-живописните места, които съм виждала.
Място свързано с много емоции...
място на което си припомних отдавна забравени неща...
място на което открих някого...
място на което загубих някого...
място на което започнах проекти, които трябва да довърша...




Не зная кога, но зная, че ще има и втора част на Куба.
Тази малка част от Куба, такава каквато аз я видях и почуствах, посвещавам на майка ми. Тя остана там. Аз ще се върна някой ден.


Тук и останалите снимки в албума *