Непал

30.12.17

Вече месец откак се прибрах от там, а спомените са ясни сякаш е било вчера.

Отидох с малка раница с багаж и голям денк очаквания... очаквания, които бяха напомпани от живописни разкази, снимки на високи планини, шарени флагчета и щастливи хора.

Да, всичкото това го има, но почти никой не споменава или подсъзнателно игнорира другото лице на Непал...  замърсяването на околната среда, разрухата, особено след голямото земетресение, мръсотията. Вероятността да се разболееш от височинна болест е много по-малка, отколкото да получиш хранително натравяне или да станеш жертва на трафика, хаотичното движение по улиците или нахални улични продавачи в Катманду ( столицата, входната и изходна точка, лицето, първото впечатление).

Първото впечатление беше... "Уау, какво ли ни очаква по-нататък!?"
Колкото по-нагоре се изкачвахме, толкова по-хубаво ставаше... и по-чисто. По-малко кислород, но и по-малко прах в белите дробове.
Хората живеят елементарно. Това, което за тях е ежедневие, ние наричаме екстремно. Разбираш, че дори и да си роден в една от най-бедните европейски държави, си голям късметлия, че имаш топла течащта вода, ток, интернет, близка болница, здрави обувки, че можеш да си позволиш или поне да си представиш, да отидеш където и да е по света.

Най-важния въпрос... Бих ли се върнала там и защо?
Определено да, някой ден, но до тогава има още доста други места, които да посетя. Едно от най-впчеатлителните ми пътувания.
Заради предизвикателството на Хималаите, културния контраст, Мо Мо-то.


Ако си се запътил натам, свали розовите очила, сложи си маска на носа, забрави всички очаквания, научи се да ядеш люто и да не бъдеш много гнуслив.