Високо

14.5.17


Понякога ме питат защо ходя там горе? Какво ме привлича?
Понякога се питам и аз самата. 
Отговорът е прост. 
Въпреки, че съм морско дете и градско момиче, планината е моят дом. 
Когато съм над градската шумотевица и ежедневните тревоги си припомням кои са важните неща. 
А те са прости... Да не се тревожиш за бъдещето, което още не е настъпило и да се ровиш в миналото, което е така или иначе свършено и нищо не може да се промени, освен да се поучиш от грешките си. Да намериш баланса между материалното и духовното. Да не търсиш любовта навън, а вътре в себе си... щастието също. Да даваш без да очакваш. Да не си поставяш сам ограничения. Да се изправиш срещу страховете си и да живееш сега!