Урагани

12.3.16

Морето Живот ни люшка всеки ден, кого по-малко, кого малко повече.
Никой не иска да се изпречи на пътя на ураган, но понякога тези събития са неизбежни. В такива случай, когато нищо не зависи от теб, само можеш да се молиш... Подмятан като корабокрушенска лодка, си сам срещу стихията и никой не може да ти помогне. Не ти остава нищо друго освен да стиснеш очи и да вярваш, че нещата ще се развият по най-добрия начин.

Тогава сякаш проглеждаш и виждаш живота си с други очи.
Тогава оценяваш онези истински важните неща, които пренебрегваш ежедневно. Тогава дреболиите и материалното не са вече важни.
Тогава всичките ти терзания за бъдещето и миналото губят значение. Важно е само сега, само този момент, в който си спомняш че живееш, а не само съществуваш.
Проглеждаш, отваряш очи и започваш да живееш. Чудесно е!