Сега

19.12.15

Опитвам се да живея сега и да се наслаждавам на настоящия момент.
Без да превъртам лентата на миналото и да правя планове и графици за бъдещето.
Просто да живея сега, да съм спокойна, да спра да препускам физически и психически, да не очаквам, а да се наслаждавам на сегашния момент.

Оказа се едно от най-трудните неща, които съм вършила! Може би най- трудното!
Чувствам се безсилна пред мислите, които препускат в мен... как да ги спра?!
Полагам неимоверни усилия.

Медитация... Оммммм.... Взирам се в пламъка на свеща и се опитвам да не мисля- неуспешно. Спомням си какво беше написал Кинслоу- концентрирам се върху момента между две мисли, като котка дебнеща мишата дупка- за исвестно време върши работа... но не за дълго.

Reset!

Отивам в планината, там се чувствам най-спокойна.