Когато всичко окончателно приключи...

2.9.15

Когато езерата от сълзи пресъхнат, когато спреш да мислиш, премисляш, превърташ многократно лентата назад за евентуални грешки, признаци, симптоми, когато главата ти престане да ражда въпроси, когато спреш да се надяваш, когато приемеш фактите, когато спреш отчаяно да се опитваш да запълниш празнината в себе си, когато обърнеш поглед към настоящето и загърбиш най- после миналото, когато започнеш да приличаш пак на себе си, но вече не си същия, когато емоциите те напуснат и останеш сам като празна раковина на плажа, когато престанеш да се храниш по необходимост, а за удоволствие, когато усмивката се изпише не от оголените ти зъби, а от очите ти... едва тогава може би ( най- после) е настъпил краят.
Не само официалния край, но и окончателния, защото това са две различни понятия.
Не само физическия, но и на емоционално ниво.
Едва тогава си готов да продължиш напред.

...и може би тогава ще дойде някой, случайно разхождащ се по плажа, който ще хареса раковината и ще я допре до ухото си да послуша морската и песен.







Снимките са правени по черноморието септември 2014