Wendelstein 1838m

26.12.15

Wendelstein със своите 1838 м е шестия по височина връх намиращ се в алпийския масив Мангфал.
Панорамата откриваща се от върха и лесния му достъп, чрез кабинков лифт и влакче, го правят забележителна туристическа атракция.
Където има много туристи естествено има и панорамен ресторант, хотел, музей, а освен това и обсерватория и метеорологична станция (последните две не са достъпни за туристи)
Интересен факт е, че там се намира и църквата разположена на най-голямата надморска височина в Германия- Wendelsteinkircherl.

За ентусиасти предпочитащи класическия начин на "превземане" с раница и туристически обувки, съществуват различни изходни точки...


Сега

19.12.15

Опитвам се да живея сега и да се наслаждавам на настоящия момент.
Без да превъртам лентата на миналото и да правя планове и графици за бъдещето.
Просто да живея сега, да съм спокойна, да спра да препускам физически и психически, да не очаквам, а да се наслаждавам на сегашния момент.

Оказа се едно от най-трудните неща, които съм вършила! Може би най- трудното!
Чувствам се безсилна пред мислите, които препускат в мен... как да ги спра?!
Полагам неимоверни усилия.

Медитация... Оммммм.... Взирам се в пламъка на свеща и се опитвам да не мисля- неуспешно. Спомням си какво беше написал Кинслоу- концентрирам се върху момента между две мисли, като котка дебнеща мишата дупка- за исвестно време върши работа... но не за дълго.

Reset!

Отивам в планината, там се чувствам най-спокойна.

Списък

21.11.15

Този път не с покупки, а нещата от живота, които са важни за мен а все още не съм набавила.
Оказа се не толкова лесна задача.
Интересното е, че човек по-малко си дава сметка какво иска, за сметка на това което не иска и не може.
Опитвам се да си препрограмирам мозъка и да поставя ясни, реални цели.
Практично нещо са апликациите. До листът със задачи за деня и списъкът с покупки, се мъдри лист с 101 неща, които да направя преди да умра... Знам, че звучи драматично, но едно е ясно, че животът не е вечен и мечтите не трябва да се отлагат, а да се осъществяват.
Повтарям си...
"Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, а моите са постижими.

Португалия в снимки

7.10.15

Красива е! Думите са излишни, просто трябва да се посети. Страна изпълнена с емоции, хубави хора, прекрасна храна и музика... за сърцето..., океан, който изпълва душата ти, а пейзажите- от станата на фантазиите.
...трябва да се посети...



--- Снимките тук  ----

Когато всичко окончателно приключи...

2.9.15

Когато езерата от сълзи пресъхнат, когато спреш да мислиш, премисляш, превърташ многократно лентата назад за евентуални грешки, признаци, симптоми, когато главата ти престане да ражда въпроси, когато спреш да се надяваш, когато приемеш фактите, когато спреш отчаяно да се опитваш да запълниш празнината в себе си, когато обърнеш поглед към настоящето и загърбиш най- после миналото, когато започнеш да приличаш пак на себе си, но вече не си същия, когато емоциите те напуснат и останеш сам като празна раковина на плажа, когато престанеш да се храниш по необходимост, а за удоволствие, когато усмивката се изпише не от оголените ти зъби, а от очите ти... едва тогава може би ( най- после) е настъпил краят.
Не само официалния край, но и окончателния, защото това са две различни понятия.
Не само физическия, но и на емоционално ниво.
Едва тогава си готов да продължиш напред.

...и може би тогава ще дойде някой, случайно разхождащ се по плажа, който ще хареса раковината и ще я допре до ухото си да послуша морската и песен.

Активиране

16.8.15

 Припомних си тази публикация, която се появи известно време преди движението от начин на живот, да стане и моя професия. 
 В ежедневието си на физиотерапевт се срещам предимно с хора, които имат проблеми с опорно-двигателния апарат. Много от тези проблеми се разпознават едва, когато редица симптоми (най-често БОЛКА), станат неизменна част от ежедневието ни или се засилят до такава степен, че не можем да работим нормално, да спим спокойно, да вършим нещата, които харесваме и ставаме зависими от фармацефтичните компании, които инвестират солидни суми в реклама за обезболяващи средства. Съгласна съм, че някои от тях помагат, но действието им се ограничава единствено с това да премахнат симптома за известно време, но не и проблема.

 Откриването на причината е разковничето за успеха, а не премахването на симптомите. 

Кризата на 35-те

18.7.15

Когато си си правил дългосрочни планове за живота, а той вземе че тръгне в съвсем друга посока, няма как да не настъпи криза. Важното е както във всяка критична ситуация да запазиш самообладание...Възможни са три реакции: вцепеняваш се, изпаряваш се или оставаш и се бориш.
Винаги съм мислила, че съм от борците. Оказа се, че имам и от другите двама по малко :)
Както и да е... няма да разкакзвам цялата си история или да водя дълги философски разсъждения.

Всеки изживява неговите кризи. Било на 16-те, 35-те или която и да е възраст. Те са причината да се променяме, напасваме, оцеляваме, те ни дават възможност да се учим от опита си.
Опитвам се да се поуча от грешките си и по-често...

Край или ново начало?

3.6.15

Когато всичко официално приключи, не можеше да повярва, че това наистина и се случва...на другите може, но защо на нея.Къде грешеше отново?
Мислите и кръжаха като рояк досадни комари.
Докато връзките на другите се сриваха като пясъчни замъци под ударите на вълните, си мислеше, че тяхната е силна и здрава, почти вечна...
Възхищаваше се на старците, които не помнеха вече времето, което са прекарали на този свят с единствения си партньор.
Какво се случва днес с хората, защо не могат да задържат партньорите си? Защо бракът се е превърнал в западнала институция,от която никой няма нужда или се приема по- скоро като договор към мобилен оператор: ако не ти хареса, следващия е на отсрещния ъгъл, с гръмка реклама за по- висока скорост.
Беше готова на всякакви компромиси, дори да живее с него като монахиня:без брак, без ласки, без интимности и дори без деца. Заслужаваше ли си?
Седеше сама на перона без цел и посока, опитвайки се да залепи парченцата от душата си...
Знеше, че и този път съдбата ще и се усмихне

Wallberg 1722м

10.5.15

Само на 60 км от Мюнхен се открива тази прекрасна панорама от връх Валберг ( Wallberg 1722м)  до езерото Тегерн ( Tegernsee).  Изкачването пеш от Rottach Egern е около 3,5 часа, но си заслужава. По маршрута се минава покрай хижа и други места за отдих, бира и кайзершмаррн или 13 минути с кабинков лифт.




Herzogstand 1731м

3.5.15

Това е първият и един от най-живописните от алпийските маршрути, които реших да изпробвам тази година. Сравнително лесен, по пътеката срещнах както деца на по 5-6 годинки, така и хора в напреднала пенсионна възраст.  Има два начина за изкачване на върха: класически- около 2 часа ходене от долната лифтена станция (809 м) и бърз- с лифта за 5 минути, но до самия връх се върви още около 30 минути. Работно време и цени на лифта> Herzogstandbahn. На 5-10 минути от горната лифтена станция (1600м) се намира и Хижата- Berggasthaus Herzogstand, покрай която се минава напът към върха (1731м) и други маршрути, водещи до съседни хижи и села. Пак бих отишла с най- голямо удоволствие.


Трите каи (един разказ в снимки)

17.4.15

Точно преди една седмица каите там бяха четири...

Родители

1.3.15

Казват,  че децата избирали сами родителите си. 
Възхищавах се на майка си, чувството и за хумор, обожавах ароматът и и перфектният и червен маникюр, прекрасните и махагонови къдрици...интелигентна и красива. Влюбила се в Баща ми- висок, строен добруджанец с хладен характер като от стомана, средностатистически работник от семейство на"образцов дом"...
Направили са каквото са могли, каквото са смятали за редно и правилно и съм им благодарна за усилията.
...кой знае защо съм си избрала тези родители, можела съм да имам и други, но не съжалявам за избора си, макар и понякога да ме докарват до ръба на нервна криза. Приемам ги и си ги обичам такива каквито са.