живея vs. съществувам

16.6.14

"...накрая не са важни минутите или годините изживян живот а животът в годините."
Беше казал някой, някъде....
Чувам, а не слушам; гледам, а не виждам, дишам, а не живея така както аз си го представям пълноцено и щастливо.
Галопирайки в саморъчно създадените ни системки и комплекси, забравяме кои сме, от къде сме и на къде сме тръгнали. 
Всички търсим пътят към щастието....., но на грешното място извън нас.
Ако се заслушаш в себе си, поспреш и задействаш сетивата си, може и да успееш да се почувстваш истински щастлив, спокоен, доволен. 
Толкова е просто, че чак неверояно. 
Разхождам се в сравнително топла, немска, лятна нощ. Умишлено сама. Още е светло, а е почти 22ч. Наслаждавам се на тишината по кварталната улица,  цвъртящи птички и аромат на бъз.... някъде далееееч се долавя шумът от колите по магистралата.
Обичам да се губя в нощта.