За свободата

21.12.14

Понякога си мисля какво е свободата.
Свободата е разтегливо понятие, което всеки интерпретира по различен начин.
Достатъчна ли е свободата по конституция, за да се чувства един човек свободен?
Да живееш в свободна държава и общество, да вършиш това, което уж искаш и се очаква от теб, прави ли те свободен?
Доброволно се затваряме в собствения си свят и оковаваме в ежедневието като в затвор, броейки дните до следващия Свободен ден, празник, уикенд, следващата година, заплата, рожден ден, годишнина, пътуване, пенсиониране, среща с любими хора. Това ли са дните, в които сме "свободни", а в останалите дни…
Знам, че всичо това изглежда депресиращо, но животът е твърде кратък и хував, за да го пилееш в очакване на свободата. Един от най-хубавите му подаръци е свободата да промениш нещо, но за това се иска смелост, а това е друга тема. :)

Някой беше казал, че животът е твърде кратък, за да пиеш евтино вино.... мда, така е.

Сега

19.8.14

Опитвам се да живея сега и да се наслаждавам на настоящия момент.
Без да превъртам лентата на миналото и да правя планове и графици за бъдещето.
Просто да живея сега, да съм спокойна, да спра да препускам физически и психически, да не очаквам, а да се наслаждавам на сегашния момент.

Оказа се едно от най-трудните неща, които съм вършила! Може би най- трудното!
Чувствам се безсилна пред мислите, които препускат в мен... как да ги спра?!
Полагам неимоверни усилия.

Медитация... Оммммм.... Взирам се в пламъка на свеща и се опитвам да не мисля- неуспешно. Спомням си какво беше написал Кинслоу- концентрирам се върху момента между две мисли, като котка дебнеща мишата дупка- за исвестно време върши работа... но не за дълго.

Reset!

Отивам в планината, там се чувствам най-спокойна.