За свободата

21.12.14

Понякога си мисля какво е свободата.
Свободата е разтегливо понятие, което всеки интерпретира по различен начин.
Достатъчна ли е свободата по конституция, за да се чувства един човек свободен?
Да живееш в свободна държава и общество, да вършиш това, което уж искаш и се очаква от теб, прави ли те свободен?
Доброволно се затваряме в собствения си свят и оковаваме в ежедневието като в затвор, броейки дните до следващия Свободен ден, празник, уикенд, следващата година, заплата, рожден ден, годишнина, пътуване, пенсиониране, среща с любими хора. Това ли са дните, в които сме "свободни", а в останалите дни…
Знам, че всичо това изглежда депресиращо, но животът е твърде кратък и хував, за да го пилееш в очакване на свободата. Един от най-хубавите му подаръци е свободата да промениш нещо, но за това се иска смелост, а това е друга тема. :)

Някой беше казал, че животът е твърде кратък, за да пиеш евтино вино.... мда, така е.

Елхата...

6.12.14

...тази година, след дълго умуване, реших от сега нататък елхата да е изкуствена. Не, че някакво колкото и да е сполучливо пластмасово копие може да замени присисъствието на истинското коледно дърво. Всъщност като се замисля... на кого му трябва труп на дърво, за да си направи Коледата хубава и щастлива?
Като искам истинска елха, ще се облека дебело и ще отида да в гората да им се порадвам и да подишам живият им аромат.
Няколко идеи от Албена за коледна елха с подръчни материали-линк тук


Поръчах си 180см красавица от Tchibo


За мечтите и плановете...

19.8.14

... които се превръщат в реалност. Като магия, която трансформира мисълта в материя. Единствената бариера е собственото подсъзнание, което ни казва, че не сме готови, че не заслужаваме или е невъзможно или страхът от провал. Ако истински повярваш, пожелаеш и поработиш, невъзможните неща се превръщат във възможни.
Толкова е просто, че чак невероятно...


За книгите от хартия

2.8.14

Обичам ароматът на книжарниците и книгите. Да вземеш книжка от хартия в ръка и буквално да се "потопиш" в нея. Никой електронен четец, таблет или мобилен телефон не може да се сравнява с усещането за истинска книга, но когато книжарницата е далеч се примирявам с този факт.Читанката върши чудесна работа.

Някои книги, които ми привлякоха вниманието изминалите седмици са:

на един дъх


за втори път. Помислих, че още не съм я прочела, но си я припомних с удоволствие

Други наскоро прочетени книги, които бих препоръчала (случайна подредба):
  • Вино от глухарчета- Рей Бредбъри
  • Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния или Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта- Алън и Барбара Пийз ( повторих я след две години и открих нови неща за себе си. Или не съм чела първия път внимателно или я четох с друго съзнание )
  • Единайсет минути- Паулу Коелю
  • Приказки за размисъл-Хорхе Букай
  • Нека ти разкажа- Хорхе Букай
  • Любов- Елиф Шафак
  • Клетъчно пробуждане- Барбара Рен
  • Женско сърце- Йордан Йовков
  • Приказки от Псиландия- Стела Доковска
  • История с две рози- Владимир Кабрански
  • Яж,моли се и обичай- Елизабет Гилбърт
  • Кажи да- Елизабет Гилбърт
  • Лидерът, който нямаше титла- Робин Шарма
  • Монахът, който продаде своето ферари- Робин Шарма





По Изар

13.7.14














Sweets for my sweet

13.7.14

Отново вкусотийки за любимите ми хора...повод винаги се намира. Бързите и лесни чийзкексчета по рецепта на Дани.





живея vs. съществувам

16.6.14

"...накрая не са важни минутите или годините изживян живот а животът в годините."
Беше казал някой, някъде....
Чувам, а не слушам; гледам, а не виждам, дишам, а не живея така както аз си го представям пълноцено и щастливо.
Галопирайки в саморъчно създадените ни системки и комплекси, забравяме кои сме, от къде сме и на къде сме тръгнали. 
Всички търсим пътят към щастието....., но на грешното място извън нас.
Ако се заслушаш в себе си, поспреш и задействаш сетивата си, може и да успееш да се почувстваш истински щастлив, спокоен, доволен. 
Толкова е просто, че чак неверояно. 
Разхождам се в сравнително топла, немска, лятна нощ. Умишлено сама. Още е светло, а е почти 22ч. Наслаждавам се на тишината по кварталната улица,  цвъртящи птички и аромат на бъз.... някъде далееееч се долавя шумът от колите по магистралата.
Обичам да се губя в нощта.

Време

1.1.14

Край и начало, вечен кръговрат.
Едва изпратихме старата година с последния работен ден и започна новата с още мнооого предстоящи работни дни, ... още много почивни и празнични, слънчеви и облачни, радостни и тъжни, катастрофални и успешни, интересни и безинтересни дни...., а нощите? Играта на думи може да е безкрайна, въпреки че безкрайни неща няма. Дори времето не е без начало и край. Научили сме се да го разделяме на часови зони, години, минути. Опитваме се да го ограничаваме с календари, да го запечатваме в спомени и на снимки, да го разделяме на минало и бъдеще като често забравяме да живеем в настоящето.
Опитваме се да го планираме, контролираме и дори понякога да спираме или връщаме.

Времето каквото и колкото да е то е относително понятие, което всеки разбира и интерпретира по различен начин. Всеки разполага с него, кой повече, кой по-малко... някои го пилеят други твърдят, че го нямат. Хубавото е, че никой не знае точно с колко време разполага и в този смисъл ще кажа...

Живей не за мига, а сега по-осъзнато.

Честита Нова Година!