По течението или срещу него

25.8.13

Изморих се да плувам срещу течението без дори да зная дали има смисъл да се боря с него. Свикнала съм да планирам, да преследвам целите си, да владея нещата и когато не се получават така както ги искам се чувствам малка и безпомощна.
Колкото и да напрягам малкия си изтощен мозък с различни вариятни все не ми се получава.
Нямам сили вече, а може и да имам, но желание липсва. А каква беше целта?
Понякога се гледам отстрани и си мисля: "Боже, колко си наивна, няма ли да свалиш най-после тази глупава усмивка и розовите очила, само ти пречат да видиш действителността".
Не е честно! Защо пак трябва сама да се боря?...и за какво точно?
Уморих се да съм сама срещу течението. Просто ще се пусна по  него и ще оставя събитията сами да се развиват. След като упорито не искат да се случват така както ги планирам, да се оправят без мен.
Наречи го момент на безотговорност, нехайство или егоизъм ако искаш.