Преход

21.7.13

Какво искам всъщност?
На този въпрос вероятно никога няма да мога да дам конкретен отговор.
Затова да се случва каквото трябва, естествено най-доброто за мен. Каквото и да е то, от опит зная, че не винаги най-доброто е това, което си пожелаваме или начинът по който чертаем плановете си.
Единственото, което зная е, че се намирам в гигантска преходна фаза. Страх, вълнение, студена пот и радост в странна комбинация.
Връщане назад няма. Нещо като какавида, която дълго е обмисляла дали иска да стане пеперуда и още не е сигурна...пъшкул, който е напът да се разпука, а какво ще излезе и дали ще излезе нещо от там, дали какавидата е преживяла успешно трансформацията ще се разбере скоро.
Надявам се и се моля за Хепиенд!
Стискай ми плаци!