Равносметка

31.5.13

 Тази сутрин се събуждам малко объркана и реших да използвам блога си за изливане на мисли и евентуално за предначертаване на "стратегия". Стратегия- звучи добре и дава сигурност, до някъде и претъпява гузна съвест с даването на илюзията, че нещо се върши с планирането на действия, които може завинаги да си останат само план.

 Време е за действие/акция  , а както знаем всяко действие поражда противодействие / реакция, на която катализаторът съм аз. Започне ли веднъж, няма връщане назад, няма и помощ от публиката или жокер. Единственото, което ме успокоява- зная че има и други като мен и такова нещо като "безизходица" не съществува. Тук никой не може да ми помогне със съвет, така че няма да изпадам в подробности. Зная, че няма готови съвети, които да пасват за всеки случай. В подобни моменти със сигурност много повече помагат окуражителните приятелски думи като: "Ще се справиш, ти си силна и винаги намираш най-доброто решение."

Лесно е да се погледне "отстрани", тогава нещата са много прости. Опитвам се да си отговоря на въпроса: Какво щях да се посъветвам ако бях най-добрата си приятелка?
 По-скоро трябва да си направя "равносметка" и "анализ"- термини, които бях чувала, но на практика съзнателно не бях изпробвала.

  • Знаеш ли какво искаш?
  • (ако не) Готов ли си да вземеш решение?
  • (ако да) Готов ли си да го получиш и да понесеш положителните и отрицателните последствия от решението си?
  • Готов ли си за промяна?
    Понякога е добре да оставиш нещата просто да се случват.

Студен майски Мюнхен

24.5.13

Тук таме слънцето се опитва да се покаже между гъстите облаци, колкото да не изглежда съвсем мрачен за снимката-като пресилена усмивка.


Няколко бързи срещи и една гореща боб чорба в българската кръчма Тангра. Аз бях чувала за нея, но за пръв път я посетих. Останах много доволна. Любезно обслужване и хубава храна, цените също нормални-мюнхенски. Е нямаше българска бира, но крем карамела компенсира загубените точки.



Посяхме надежди и положителни мисли, намръзнахме и сега бързо обратно към Регенсбург под дебелия юрган.



Уж началото на лятото трябва да идва апък имам чувството, че е късна есен. Сиви облаци, студ и дъжд. Завила съм се през глава с дебело одеало, още по-дебела книга и от време навреме посягам с вкочанените си ръце към гореща чаша чай.
Нищо! Както се казва няма лошо време, много си е подходящо времето, за учене и по-малко размотаване.

Къде бил Ключът от...

12.5.13

...онзи, който винаги носим със себе си. Ключът към собствената ни вселена, която винаги ще бъде загадка... и може би така е по-добре. Невероятно как обръщайки поглед към себе си, можеш да се изгубиш в огромния поток информация. Информация, която никой от нас, изтъканите от тези фини и мъдри нишки не е в състояние да проумее.
Отово се прекланям към природата или силата, която е създавала, създава и ще създава биологични, уникални същества.
Просто размишлявах над това, колко по-добре и безгрижно живее онзи, който по-малко знае.
На човек не му трябва докторска титла по генетика или инструкции за експлоатация, за да изпълнява функциите, за които е създаден. Трябва просто да слуша вътрешния си глас. Толкова е просто, че чак невероятно.
Снимката е от Уикипедия, който иска може да си припомни часовете по биология и генетика или просто да слуша вътрешния си глас

Честито Възкресение Христово!

5.5.13

                                                                                                                                                                                          




Колко е хубаво да се спазват традициите и празниците! Дори се научих да правя козунак във всякакви вариянти като вкусните козуначени кифлички и мъфини на Танита. Признавам тя е майсторка на козунаците и хляба. 

Нейните "Рецепти прелитащи през океана" ме съпътстваха при всичките ми успешни опити :)