За мечтите и ограниченията

26.4.13

Петък посред нощ, почти събота.... току що е приключил един почти безкрайно дълъг петъчен ден. Релаксирам и се наслаждавам на развълнуваното време навън. Без да мисля за вчера или за утре, просто наслаждавайки се на момента. Откакто се помня обожавам летни бури, в целия им блясък с пълен репертоар. Съгласна съм с Райнов, че няма нищо по-хубаво от лошото време, поне наблюдавайки го от сухата страна на прозореца.

В подобни моменти ме спохождат задълбочени мисли, за мечтите, желанията и ограниченията например. В подобни моменти детското в мен се пробужда. В моменти като този съм убедена, че всичко е възможно, че можеш да си този, който наистина искаш да бъдеш, че можеш да притежаваш наистина това, за което копнееш, стига да не си поставяш сам ограничения. За съжаление пораствайки се учим (ни учат) точно на това да ограничаваме сами себе си и да поставяме ограничения на другите, подтискайки истинската си непринудена, детска същност.
Харесва ми да съм дете...