Снежно с пудра захар

22.12.13



Избягвам да публикувам рецепти, понеже има хиляди кулинарни блогове, но тази рецепта държа да си я запиша някъде и също така да споделя.

В Гърция, от където идва тази рецепта се наричат "Корабиас"

бързи и лесни домашни Ангели

1.12.13


Предколедната треска отдавна ме тресе, но едва сега започвам с декорациите и  даже се чувствам малко изостанала. Повечето къщи и магазински витрини преминаха след Хелоуин от вещици и чудовища, на еленчета и снежинки.
Ако искаш да си спретнеш нещо сам, с подръчни мателиали и да е весело, предлагам средната "рецепта"в снимки за бързи и лесни домашни ангели от хария.
Необходими материали: лист хартия, ножичка, конец


Прегъва се лист хартия, на прегънатото се очертава с молив желания силует на ангела. Може да прекопирате от снимката.
После се изрязва с ножичката.

 ръцете се обръщат (сгъват) напред, крилцата се закачат с конец и вече е полетял. Използвай въображение, различни цветове, лист от списание, вестник... Приятно забавление!



Осьзнаване

25.9.13

Мечтаех си за хубаво време, плаж, морски вьздух и интересно четиво. Е получих ги.
Но... забьрзаните ми мисли така препускаха, а очите тичаха сляпо по редовете,без изобщо да осьзнавам какво чета. Трябваше ми дьлго време и правилно четиво докато успея да ги успокоя и започна да осьзнавам щастието да се насладиш на мига. Момент без мисли, контрол и време.
Препорьчвам книгата " Чудото на квантовия живот" от Франк Кинслоу. Повече информация от линка http://cinebum.eu/?p=24785

А ти за какво мислиш? Не ми казвай. Просто се наслади на момента между мислите.
И аз ще го направя.

По течението или срещу него

25.8.13

Изморих се да плувам срещу течението без дори да зная дали има смисъл да се боря с него. Свикнала съм да планирам, да преследвам целите си, да владея нещата и когато не се получават така както ги искам се чувствам малка и безпомощна.
Колкото и да напрягам малкия си изтощен мозък с различни вариятни все не ми се получава.
Нямам сили вече, а може и да имам, но желание липсва. А каква беше целта?
Понякога се гледам отстрани и си мисля: "Боже, колко си наивна, няма ли да свалиш най-после тази глупава усмивка и розовите очила, само ти пречат да видиш действителността".
Не е честно! Защо пак трябва сама да се боря?...и за какво точно?
Уморих се да съм сама срещу течението. Просто ще се пусна по  него и ще оставя събитията сами да се развиват. След като упорито не искат да се случват така както ги планирам, да се оправят без мен.
Наречи го момент на безотговорност, нехайство или егоизъм ако искаш.




Преход

21.7.13

Какво искам всъщност?
На този въпрос вероятно никога няма да мога да дам конкретен отговор.
Затова да се случва каквото трябва, естествено най-доброто за мен. Каквото и да е то, от опит зная, че не винаги най-доброто е това, което си пожелаваме или начинът по който чертаем плановете си.
Единственото, което зная е, че се намирам в гигантска преходна фаза. Страх, вълнение, студена пот и радост в странна комбинация.
Връщане назад няма. Нещо като какавида, която дълго е обмисляла дали иска да стане пеперуда и още не е сигурна...пъшкул, който е напът да се разпука, а какво ще излезе и дали ще излезе нещо от там, дали какавидата е преживяла успешно трансформацията ще се разбере скоро.
Надявам се и се моля за Хепиенд!
Стискай ми плаци!


Днес и сега

1.7.13

Изживей мига, днес и сега! Каквото и да се случва хубаво или лошо, колкото и страшно да е то, бъди себе си, дай на-доброто от себе си.

Силата на мисълта

28.6.13

Силата на мисълта е движение в прекия и преносния смисъл.
Попаднах на това видео случайно, но като се абстрахирам от рекламата, останах много впечатлена. 
Разказва се за един проект, в който хора с двигателни нарушения създават музика със силата на мисълата и емоциите си. Хубаво е, че се разработват такива проекти и още по-хубаво е ако такива проекти успяват да облекчат ежедневието на хора с недъзи и им помагат да са по-самостоятелни и да се чувстват пълноцени членове на обществото.
Мисля, че това е нещото, което най-много им тежи, че не могат да вършат онези неща, които "здравите" вършат и са зависими от чужда помощ.

Зависимост

23.6.13

Зависимостите не са вече това, което бяха. Винаги съм мислила, че съм независима жена... уви.
Едно време бабите ни са били зависими от родителите, от съседското мнение, от скромността си, от здравето и от чевръстността си, от физическата издържливост , от мъжете си и детеродоспособността си...
Художник: Владимир Димитров – Майстора
От начолото на еманципацията някои неща са се променили, но общо погледнато винаги ще сме зависими от нещо, както и да го въртим и сучем. Осъзнаваме го едва, когато нещо ни откъсне от тази зависимост.
Знаем, че съществуват физивески и психически зависимости като: алкохола, дрогата, цигарите, понякога секса и спорта, дори хобитата, но съществуват и  други зависимости, липсата на които е в състояние до голяма степен да ни извади от строя.
Времената се менят, зависимостите също.
Модерната, съвремена жена е зависима от таблета си, от графика си, от интернета и най-много от мобилния си телефон, дори и от невидимата мрежа, която наричаме обхват, да не забравяме 3G-то. Не Ге-точката, тя дори не е толкова важна в момента.
Да без мобилен телефон или обхват се чувствам като затворник завхърлен в най-тъмната килия.

Тъжно е, че такива уж дреболии като една дефектна симкарта ни карат да се чувстваме зависими.
Едно нещо не се е променило и преди сега трябва да е преоритет за всеки- ЗДРАВЕТО
Да гледаме ведро на нещата. Важното е, че сме здрави и има интернет :)))



време за ъпгрейд

18.6.13

Не съм открила топлата вода, но ще споделя едни простички, но важни изводи които уж всеки знае, но малко се ръководят от тях.
Публикувам си ги тук за преговор, а може пък и на някой друг да са полезни.
И така стягай се и "слушай" ВНИМАТЕЛНО какво научих за себе си през последните 3 години:

  • че никога не е късно да промениш живота си в положителна насока. Не е нужно да го преобърнеш изцяло, а да имаш смелост да започнеш промяната.
  • в този смисъл- целта е по-важна от средствата.
  • че мога повече отколкото предполагам. Чувала бях, че човешкия потенциал е безграничен. Можеш да се увериш в това едва когато преминеш бариерите, които сам си поставяш.
  • научих, че когато се изправиш срещу страховете си те изчезват или губят силата си.
  • за сметка на това твоята сила и самоувереност нарастват пропорционално с намалящия страх или съмнение.
  • научих се да слушам по-добре "вътрешния си глас". Не, не говоря за шизофреничния, а за онзи, който винаги ми помага да избера добра позиция.
  • че с мотивация, постоянство и отдаденост мноооого далеч и високо може да се стигне.
  • възхищавам се и се опитвам да се уча от хора, които знаят как да са успешно щастливи.
  • всеки може да достигне щастието, стига да го поиска и да е готов да тръгне към него.

  • ... 
Има и още, но списъка ще се допълва. Следва край на един важен етап от живота ми и начало на един още по-интересен етап, изпълнен с редица промени във всички аспекти. Един голям ъпгрейд и ъпдейт така да се каже. Нямам търпение да започне.

No Ordinary Love

12.6.13

Едно от любимите ми парчета на Шаде. Няма нужда от коментар. Просто слушай и се наслади на мига... без думи.

Гумени ботуши вместо сандали

4.6.13

На нас, по речните градове, буквално ни върви по вода. Изглежда, че това лято най-подходящите аксесоари ще са чадър и гумени ботуши. :)
Нивото на река Дунав се качи не със сантиметри, а с цели метри. Тези дни се очаква нивото да започне да спада. И този път Регенсбург ще оцелее.
Искрено се надявам хората надолу по течението да са готови да посрещнат стихията, която идва към тях.

Следват няколко снимки, направени в късния следобед и няколко стари снимки за сравнение.
На първата снимка, маркираното с червено е нивото на водата в момента...





От доста години живея в Регенсбург, но толкова хора върху каменния мост не бях виждала. Доста зяпачи се извървяха да гледат наводнението в това число и аз.


Една от най-големите атракции на Регенсбург "Wurstküche"- за любителите на наденички, кисело зеле и хлебчета с ким е под водата... е разбира се и немска бира. Какви наденички без бира. Сигурна съм, че като го реставрират пак ще има нечувана посещаемост.



Винаги съм искала да отида във Венеция, а се оказа, че тя дойде първа при мен. Само гондолите липсват.



Регенсбург бил най-северния италиански град.
...м'да, така си е.



Равносметка

31.5.13

 Тази сутрин се събуждам малко объркана и реших да използвам блога си за изливане на мисли и евентуално за предначертаване на "стратегия". Стратегия- звучи добре и дава сигурност, до някъде и претъпява гузна съвест с даването на илюзията, че нещо се върши с планирането на действия, които може завинаги да си останат само план.

 Време е за действие/акция  , а както знаем всяко действие поражда противодействие / реакция, на която катализаторът съм аз. Започне ли веднъж, няма връщане назад, няма и помощ от публиката или жокер. Единственото, което ме успокоява- зная че има и други като мен и такова нещо като "безизходица" не съществува. Тук никой не може да ми помогне със съвет, така че няма да изпадам в подробности. Зная, че няма готови съвети, които да пасват за всеки случай. В подобни моменти със сигурност много повече помагат окуражителните приятелски думи като: "Ще се справиш, ти си силна и винаги намираш най-доброто решение."

Лесно е да се погледне "отстрани", тогава нещата са много прости. Опитвам се да си отговоря на въпроса: Какво щях да се посъветвам ако бях най-добрата си приятелка?
 По-скоро трябва да си направя "равносметка" и "анализ"- термини, които бях чувала, но на практика съзнателно не бях изпробвала.

  • Знаеш ли какво искаш?
  • (ако не) Готов ли си да вземеш решение?
  • (ако да) Готов ли си да го получиш и да понесеш положителните и отрицателните последствия от решението си?
  • Готов ли си за промяна?
    Понякога е добре да оставиш нещата просто да се случват.

Студен майски Мюнхен

24.5.13

Тук таме слънцето се опитва да се покаже между гъстите облаци, колкото да не изглежда съвсем мрачен за снимката-като пресилена усмивка.


Няколко бързи срещи и една гореща боб чорба в българската кръчма Тангра. Аз бях чувала за нея, но за пръв път я посетих. Останах много доволна. Любезно обслужване и хубава храна, цените също нормални-мюнхенски. Е нямаше българска бира, но крем карамела компенсира загубените точки.



Посяхме надежди и положителни мисли, намръзнахме и сега бързо обратно към Регенсбург под дебелия юрган.



Уж началото на лятото трябва да идва апък имам чувството, че е късна есен. Сиви облаци, студ и дъжд. Завила съм се през глава с дебело одеало, още по-дебела книга и от време навреме посягам с вкочанените си ръце към гореща чаша чай.
Нищо! Както се казва няма лошо време, много си е подходящо времето, за учене и по-малко размотаване.

Къде бил Ключът от...

12.5.13

...онзи, който винаги носим със себе си. Ключът към собствената ни вселена, която винаги ще бъде загадка... и може би така е по-добре. Невероятно как обръщайки поглед към себе си, можеш да се изгубиш в огромния поток информация. Информация, която никой от нас, изтъканите от тези фини и мъдри нишки не е в състояние да проумее.
Отово се прекланям към природата или силата, която е създавала, създава и ще създава биологични, уникални същества.
Просто размишлявах над това, колко по-добре и безгрижно живее онзи, който по-малко знае.
На човек не му трябва докторска титла по генетика или инструкции за експлоатация, за да изпълнява функциите, за които е създаден. Трябва просто да слуша вътрешния си глас. Толкова е просто, че чак невероятно.
Снимката е от Уикипедия, който иска може да си припомни часовете по биология и генетика или просто да слуша вътрешния си глас

Честито Възкресение Христово!

5.5.13

                                                                                                                                                                                          




Колко е хубаво да се спазват традициите и празниците! Дори се научих да правя козунак във всякакви вариянти като вкусните козуначени кифлички и мъфини на Танита. Признавам тя е майсторка на козунаците и хляба. 

Нейните "Рецепти прелитащи през океана" ме съпътстваха при всичките ми успешни опити :)





За мечтите и ограниченията

26.4.13

Петък посред нощ, почти събота.... току що е приключил един почти безкрайно дълъг петъчен ден. Релаксирам и се наслаждавам на развълнуваното време навън. Без да мисля за вчера или за утре, просто наслаждавайки се на момента. Откакто се помня обожавам летни бури, в целия им блясък с пълен репертоар. Съгласна съм с Райнов, че няма нищо по-хубаво от лошото време, поне наблюдавайки го от сухата страна на прозореца.

В подобни моменти ме спохождат задълбочени мисли, за мечтите, желанията и ограниченията например. В подобни моменти детското в мен се пробужда. В моменти като този съм убедена, че всичко е възможно, че можеш да си този, който наистина искаш да бъдеш, че можеш да притежаваш наистина това, за което копнееш, стига да не си поставяш сам ограничения. За съжаление пораствайки се учим (ни учат) точно на това да ограничаваме сами себе си и да поставяме ограничения на другите, подтискайки истинската си непринудена, детска същност.
Харесва ми да съм дете...

33

17.3.13

Съдбовно число за мен, което днес достигнах. Започва 33-тата ми житейска година, която е превратна точка в моят живот. Предстои да се разделя с много стари неща и да приветствам много нови неща във всички аспекти. Един нов живот изпълнен с много положителни емоции и моменти.

Благодаря на всички, които почетоха моят ден рожден!

Торта специално направена за мен.  До сега само майка ми  ми е правила торти за рожденните дни и то мноооого отдавна...
Благодаря на Серджо- едно невероятно изпълнение.




Дими,  прекрасен подарък. Книжка с най-хубавите цитати от  Екзюпери. Много точно попадение!


Днес е и Сирни заговезни- един хубав празник с хубави обичаи. Бъдете здрави и прощавайте!

Сбогом Пацо!

4.3.13

На 3 март 2013 като един истински национален герой, жертвал се за каузата и по-светли бъднини, си отиде Пламен Горанов.
Кой беше той?
-Имах щастието лично да го познавам като Пацо или Трави. Жизнерадостен, истински, креативен млад мъж в разцвета на силите си. Жив пламък като името си.
Какво  и как се случи?
-Сигурно сте чули за момчето, което се запали пред общината във Варна.Медиите представиха предостатъчно информация, лекарите и многобройните кръводарители направиха всичко възможно, но никой не можа да го спре.
Заслужаваше ли си саможертвата му?
-Това зависи от нас.
Не го забравяйте!
От сега нататък 3 март ще е още по-специален ден за мен.

Още за Пламен от негов приятел


снимка: личен архив 2007г.

Честита Баба Марта!

1.3.13




Тези лесни, чудесни текстилни цветя открих тук при Дани


Благодаря, Дими!
Много мила изненада, от сърце се зарадвах на мартеничките!



Музика вместо телевизия

26.2.13

Телевизорът ми се превърна в излишна вещ.
Пусках го от време на време за компания, вършейки нещо друго, после само за будилник, сега е дори напълно изключен от електрическата мрежа. Обаче редовно му обирам праха. Опитите ми да го подаря останаха неуспешни- поне за сега.

Първо времето не стигаше за телевизия и малкото часове, които прекарвах вкъщи предпочитах да прекарам релаксирайки по друг начин.
Някои хора успяват да релаксират успешно гледайки телевизия, но не и аз. Вече не. Рекламите, глупавите, нагласени предавания и новините започнаха да ме изнервят. Единствената програма, която бих гледала с удоволствие е ARTE-документални поредици, смислени филми и без реклами.
Дори MTV и VIVA излъчват повече реклами, отколкото музика- пък то и каква музика... по-скоро се опитват да налагат нещо като "музика" промивайки мозъците, налагайки стил и начин на живот на младото поколение. По света има толкова много прекрасни изпълнители- истински звезди, които никога няма да бъдат излъчени по тези или други музикални канали, понеже вероятно не се вписват в концепцията им. Това съвсем не пречи на тези музиканти да създават истинска музика за радост на многобройните си фенове.

Факт е, че рядко успявам да се наслаждавам на тишината. Свикнала съм нещо да "жужи" около мен.
Сега предпочитам компанията на музика според случая, настроението и личните нужди най-често от Youtube- удобен, достъпен, безплатен.
Поздрав със следващото парче на Марио Бионди- един много приятен сицилианец с магичен глас.

Всичко е музика

17.1.13

Възхищавам се на хора, които успяват (дори в България) да правят това, което им харесва и не се страхуват да преследват мечтите си.

Прага

4.1.13

До сега само бях чувала колко хубав е Прага. Кокетен, старинен, пулсиращ от живот дори посред нощ, делник и празник. Емоцията от този град не може нито с думи да се опише, нито в снимки да се покаже. Очакванията ми бяха многократно надхвърлени.