време за ъпгрейд

18.6.13

Не съм открила топлата вода, но ще споделя едни простички, но важни изводи които уж всеки знае, но малко се ръководят от тях.
Публикувам си ги тук за преговор, а може пък и на някой друг да са полезни.
И така стягай се и "слушай" ВНИМАТЕЛНО какво научих за себе си през последните 3 години:

  • че никога не е късно да промениш живота си в положителна насока. Не е нужно да го преобърнеш изцяло, а да имаш смелост да започнеш промяната.
  • в този смисъл- целта е по-важна от средствата.
  • че мога повече отколкото предполагам. Чувала бях, че човешкия потенциал е безграничен. Можеш да се увериш в това едва когато преминеш бариерите, които сам си поставяш.
  • научих, че когато се изправиш срещу страховете си те изчезват или губят силата си.
  • за сметка на това твоята сила и самоувереност нарастват пропорционално с намалящия страх или съмнение.
  • научих се да слушам по-добре "вътрешния си глас". Не, не говоря за шизофреничния, а за онзи, който винаги ми помага да избера добра позиция.
  • че с мотивация, постоянство и отдаденост мноооого далеч и високо може да се стигне.
  • възхищавам се и се опитвам да се уча от хора, които знаят как да са успешно щастливи.
  • всеки може да достигне щастието, стига да го поиска и да е готов да тръгне към него.

  • ... 
Има и още, но списъка ще се допълва. Следва край на един важен етап от живота ми и начало на един още по-интересен етап, изпълнен с редица промени във всички аспекти. Един голям ъпгрейд и ъпдейт така да се каже. Нямам търпение да започне.

Равносметка

31.5.13

 Тази сутрин се събуждам малко объркана и реших да използвам блога си за изливане на мисли и евентуално за предначертаване на "стратегия". Стратегия- звучи добре и дава сигурност, до някъде и претъпява гузна съвест с даването на илюзията, че нещо се върши с планирането на действия, които може завинаги да си останат само план.

 Време е за действие/акция  , а както знаем всяко действие поражда противодействие / реакция, на която катализаторът съм аз. Започне ли веднъж, няма връщане назад, няма и помощ от публиката или жокер. Единственото, което ме успокоява- зная че има и други като мен и такова нещо като "безизходица" не съществува. Тук никой не може да ми помогне със съвет, така че няма да изпадам в подробности. Зная, че няма готови съвети, които да пасват за всеки случай. В подобни моменти със сигурност много повече помагат окуражителните приятелски думи като: "Ще се справиш, ти си силна и винаги намираш най-доброто решение."

Лесно е да се погледне "отстрани", тогава нещата са много прости. Опитвам се да си отговоря на въпроса: Какво щях да се посъветвам ако бях най-добрата си приятелка?
 По-скоро трябва да си направя "равносметка" и "анализ"- термини, които бях чувала, но на практика съзнателно не бях изпробвала.

  • Знаеш ли какво искаш?
  • (ако не) Готов ли си да вземеш решение?
  • (ако да) Готов ли си да го получиш и да понесеш положителните и отрицателните последствия от решението си?
  • Готов ли си за промяна?
    Понякога е добре да оставиш нещата просто да се случват.

За мечтите и ограниченията

26.4.13

Петък посред нощ, почти събота.... току що е приключил един почти безкрайно дълъг петъчен ден. Релаксирам и се наслаждавам на развълнуваното време навън. Без да мисля за вчера или за утре, просто наслаждавайки се на момента. Откакто се помня обожавам летни бури, в целия им блясък с пълен репертоар. Съгласна съм с Райнов, че няма нищо по-хубаво от лошото време, поне наблюдавайки го от сухата страна на прозореца.

В подобни моменти ме спохождат задълбочени мисли, за мечтите, желанията и ограниченията например. В подобни моменти детското в мен се пробужда. В моменти като този съм убедена, че всичко е възможно, че можеш да си този, който наистина искаш да бъдеш, че можеш да притежаваш наистина това, за което копнееш, стига да не си поставяш сам ограничения. За съжаление пораствайки се учим (ни учат) точно на това да ограничаваме сами себе си и да поставяме ограничения на другите, подтискайки истинската си непринудена, детска същност.
Харесва ми да съм дете...