Есенна нощ

13.10.12

Sweet dreams
Отворих прозореца и вдишах дълбоко от топлият есенен въздух. Тихо е, спокойно и някак... необикновено. Хем е нощ като нощ, хем има нещо по-различно. Сякаш ме обгърна с тъмната си пелерина обсипана с блещукащи звезди и нападали есенни листа.
Загледах се в полумрака разсейван от медената светлина на уличните лампи. Лекият полъх затанцува валс с нападалите есенни листа, а листата останали по короните на огромните, столетни дървета припяваха нежно. Да, те пееха вълшебна песен, която приканваше изтощеното ми тяло за сън, но ненаситните сетива искаха още и още... галеща тъмнина, топлина, тишина- единствено нарушавана от песента на есенните листа и монотонния шум на далечна магистрала, който някак не се вписваше. Надолу по улицата се стрелна светлината от фарът на самотен ездач. Часовникът на църквата, напомни за себе си, отброявайки първият час на новият ден. Той ще се роди с пукването на зората, но до тогава има време...
Оставям се в прегръдките на нощта. С какъв ли сън ще ме омае тя?

и накрая музикален поздрав за лека нощ