Eзикът на сърцето

10.9.12

една лекция на Шри Шри Рави Шанкар


Мълчанието е езикът на сърцето. Той не се нуждае от превод. Трябва ли да говорим? Мълчанието В действителност сърцето няма нужда от езика. Самата му пулсация ви обединява с цялото Творение. Мълчанието Когато умът бърбори, сърцето не е напълно отворено. Умът критикува или сам себе си, или някой друг. Той се оплаква: ”Лош съм” - или се жалва, че някой друг е лош. Забелязвали ли сте това? По всяко време умът се колебае: ядосва се на себе си, на другите, на миналото, или се безпокои за бъдещето. Умът не харесва простите неща. Той всичко усложнява. Правейки това, умът не позволява на сърцето да бъде невинно, просто и естествено. Природа на егото е да желае нещо сложно и трудно. Но сърцето е напълно противоположно на ума. Сърцето е просто, естествено и невинно. Вашето сърце няма да намери недостатъци в нищо и никого. То няма да намери недостатък в самото себе си, защото когато сърцето е отворено, то се отваря за безкрайността, за Бога. Ако вашето сърце е напълно отворено, няма да може да намерите недостатъци в никого, защото ще виждате всекиго като част от себе си. Когато тази способност да бъдеш в себе си, не се използва, когато не я осъзнаваме, тогава нашият ум постоянно се оплаква и е недоволен. Има само две възможности: или хленчите в ума си, или сте благодарни. Между тях няма средно положение. Ние трябва да изберем или едното или другото...ако искаш да прочетеш и останалото, посети Спиралата.