Стари записки и съждения от шкафчето

2.11.12

Натъкнах се на тях случайно, ровейки се в "прашлясалите" папки и файлове на архивния ми диск. Дори със страх отворих файл със заглавие "Размисли" убедена, че със сигурност ще е нещо детско и наивно...


...в крайна сметка пак стигнах до извода,че няма смисъл да чакаш някой да ти стори добро
 или да ти създаде настроение.
По-лесно е сам да си го създадеш. Ще се чувстваш по-добре, по-щастлив и околните също....

                              (Разговор по кю-то със Сашо)  8 април '07/Регенсбург
-----------------------------------------------------------------------------------------
в интерес на истината, краткият ми 27 годишен житейски опит понягога ми е давал добри уроци...
Единият от изводите до които стигнах беше,че човек всъщност сам се наранява.
Обикновено разочаровайки се получавайки по-малко или нищо от  това което е очаквал, че ще получи.

                              
...това е едно от нещата, които се опитвам да игнорирам МИНАЛОТО....каквото било било,хубаво,лошо,
вече е минало... например да се ровиш в миналото и да изровиш неща, които биха ти причинили болка.
По добре да си стоят там....кому са нужни ?!
Важен е настоящия момент, за бъдещето кой знае! Едно планираш-друго става...

                              (Разговор по кю-то със Зизи)  13 април '07/Регенсбург

Не е зле човек да си припомня някои неща...
и естествено снимката е от онзи период на "безгрижно детство".


Днес слънцето грее за теб!

31.10.12

Използвай всеки повод да се радваш на дребните житейски радости.
Било то слънчев ден...


Хубаво кафе...


...или приятелска компания...


Есенна нощ

13.10.12

Sweet dreams
Отворих прозореца и вдишах дълбоко от топлият есенен въздух. Тихо е, спокойно и някак... необикновено. Хем е нощ като нощ, хем има нещо по-различно. Сякаш ме обгърна с тъмната си пелерина обсипана с блещукащи звезди и нападали есенни листа.
Загледах се в полумрака разсейван от медената светлина на уличните лампи. Лекият полъх затанцува валс с нападалите есенни листа, а листата останали по короните на огромните, столетни дървета припяваха нежно. Да, те пееха вълшебна песен, която приканваше изтощеното ми тяло за сън, но ненаситните сетива искаха още и още... галеща тъмнина, топлина, тишина- единствено нарушавана от песента на есенните листа и монотонния шум на далечна магистрала, който някак не се вписваше. Надолу по улицата се стрелна светлината от фарът на самотен ездач. Часовникът на църквата, напомни за себе си, отброявайки първият час на новият ден. Той ще се роди с пукването на зората, но до тогава има време...
Оставям се в прегръдките на нощта. С какъв ли сън ще ме омае тя?

и накрая музикален поздрав за лека нощ


Eзикът на сърцето

10.9.12

една лекция на Шри Шри Рави Шанкар


Мълчанието е езикът на сърцето. Той не се нуждае от превод. Трябва ли да говорим? Мълчанието В действителност сърцето няма нужда от езика. Самата му пулсация ви обединява с цялото Творение. Мълчанието Когато умът бърбори, сърцето не е напълно отворено. Умът критикува или сам себе си, или някой друг. Той се оплаква: ”Лош съм” - или се жалва, че някой друг е лош. Забелязвали ли сте това? По всяко време умът се колебае: ядосва се на себе си, на другите, на миналото, или се безпокои за бъдещето. Умът не харесва простите неща. Той всичко усложнява. Правейки това, умът не позволява на сърцето да бъде невинно, просто и естествено. Природа на егото е да желае нещо сложно и трудно. Но сърцето е напълно противоположно на ума. Сърцето е просто, естествено и невинно. Вашето сърце няма да намери недостатъци в нищо и никого. То няма да намери недостатък в самото себе си, защото когато сърцето е отворено, то се отваря за безкрайността, за Бога. Ако вашето сърце е напълно отворено, няма да може да намерите недостатъци в никого, защото ще виждате всекиго като част от себе си. Когато тази способност да бъдеш в себе си, не се използва, когато не я осъзнаваме, тогава нашият ум постоянно се оплаква и е недоволен. Има само две възможности: или хленчите в ума си, или сте благодарни. Между тях няма средно положение. Ние трябва да изберем или едното или другото...ако искаш да прочетеш и останалото, посети Спиралата.

Orange dream

7.7.12

Лято е, жега е (нещо нетипично за немските ширини), улиците кипят от живот, а душата трепти от жажда за емоции.
Днес ми хрумна...
една рецепта за леТено сдуден черен чай с дъх на портокал,
която побликувах в чаения си блог >> ТУК <<





Заедно

4.7.12

Когато сме двама от нищо не ме е страх. С теб всяко препядствие ще надвием, от най-голямото предизвикателство няма да се изплашим и на край света ще отидем. Заедно!




Чай за настороение и здраве

20.5.12



Тези дни се занимавам покрай другите неща и разни работи с преместването на сайта www.teabg.net познат като "Чай за настроение и здраве" в блоговото пространство. Та така " се роди " един нов блог за чай, добро настроение и здраве. www.teabgnet.blogspot.com 
Още има доста работа по него, както оформлението, така и съдържанието. Блогът ще запази чисто чаения си характер, като ще предоставя различна информация, факти, легенди, рецепти свързани с чая и се надявам да е полезен и интересен и за теб.

Надникна ли вече?! Какво ще кажеш а.... ?!