Рожден ден, да и?!

17.3.11



Точно преди една година започнах третото си десетилетие. Една година изпълнена с предизвикателства, една година през, която след дълго лутане животът ми пое по нов курс. Една година която смятам за успешно премината. Много научих и се поучих, а тази година ще е още по-успешна и по- благосклонна към мен. Заслужавам го!
Честно казано рожденният ми ден е един обикновен ден, ден като всеки друг. За мен вече не е нещо специално, което очаквам с трепет като малко дете. Всъщност празника трябва да е на медицинския екип и майка ми, които имат най-голямата заслуга и са издържали това изпитание. Аз нищо не помня от цялата работа, но съм им благодарна, че са се погрижили за мен. Животът на човек започва не с раждането, а много преди, освен това смятам, че и животът на всеки човек има превратни точки, които са много по-важни, моменти които никога не се забравят. Всъщност всички вие, които се сетихте, които ме поздравихте или просто помислихте за мен, направихте този ден необикновен. Благодаря!
Майко, честит празник! Ти си герой!