Майорка в четири дни ( Ден 2)-Обиколката

25.3.10

Втория ден в Майорка беше организиран, само че не от мен и не знаех какво точно ме очаква. В хотела имаше програма за дневни излети с група и екскурзовод. Стори ми се практично, вместо да се шляя без определена цел и посока се записах не за една ами за цели три различни екскурзии.

Сутринта в 9:00 прилежно чаках на определеното място автобуса с групата. Днес щяхме да направим обиколка на острова.Потеглихме от Кала Мийор на северозапад към град Инка, известен с производството на кожени изделия- обувки, чанти, дрехи и т.н.

От там директно към Са Калобра, пресичайки живописната планина Трамунтана (Serra de Tramuntana)- с най- висок връх Puig Major -
1445м. Мястото е диво и много красиво, на много места могат да се видят диви кози, от високите части се откриват приказни гледки към морето. Заслужава си да се види, но водачите на превозни средства да внимават: тесен път виещ се като змийорка, остри, опасни завои...




Са Калобра е красиво рибарско селце, намиращо се на северозападното крайбрежие. Там се намира и този скрит между скалите плаж. След час-два възхищения не се качихме обратно в автобуса, а продължихме към Порт Сойер(Port de Soller) с катамаран.

От морето се открива невероятна гледка към скалистия бряг, ниши и пещери, игриви делфини.












Порт Сойер е много красиво, скътано в малък залив градче с подобаващо пристанище. За съжаление нямахме никакво време за разглеждане и снимки, а директно се качихме на "едновремешния" трамвай за Сойер. Разстоянието е само около 5км като през цялото време пред погледа ми се редяха портокалови дръвчета отрупани с плод. По-късно научих, че Сойер е важен общински център, известен с портокаловите и лимоновите си плантации и не само това. Почти 14 хилядното му население се издържа предимно от туризъм, земеделие, което включва отглеждането на портокали, лимони, маслини и зеленчуци. Не след дълго пристигнахме в центъра на града, където направихме кратка почивка, за събиране на впечатления и снимки. Сградите не оставащи незабелязани са банката на Сойер(Banco de Soller) и църквата Sant Bartomeu.

Една от най-забележителните атракции е железницата "Червената мълния", която нито е червена, нито се движи с мълнеоносна скорост, но с нея може да се стигне чак до Палма (около 34км). Строителството е започнало началото на миналия век, като тогава не е била туристическа атракция, а е служела за превозване на стоки до Плама, които от там са били товарени на големите кораби и транспортирани по целия свят. Заливчето на Порт де Сойер е малко, затворено в почти пръстеновидна форма, което прави невъзможно акустирането на големи кораби. Пътуваме си в носталгичния старовремски влак, наредени на дървените скамейки и пред погледите ни се рядят портокалови плантации, тунели, маслинови дръвчета, пак тунели... пътуването може да продължи до центъра на Палма, но всички големи групи от туристи слязохме в покрайнините, където ни чакаха автобусите, да ни приберат по хотелите. Оказа се, че в центъра нямало удобен паркинг за многобройните туристически автобуси.

И така отново в автобуса, на път към хотела и се редят вятърни мелници, стари, красиви, изпочупени, нагиздени. Mелниците са символ на Майорка. Голяма част от тях са служели за изпомпване на вода за напоителни нужди, други за мелене на зърно или сол. Поради засоляването на кладенците, водата в тях става неизползваема за напоителни или битови нужди, така повечето вятърни мелници запустяват, някои от тях са реставрирани, други са почти или напълно разрушени. Майорка се гордее с нейните приблизително 3 300 мелници , въпреки че много от тях вече не функционират; 2 500 от които са служели за изпомпване на вода, а днес само около 300 от тях са работещи.
(Картата се увеличава)