Защо имам блог

14.11.09



Идеята да имам блог беше спонтанна...

Здравето

9.11.09


Приемате ли го за даденост?Как се грижите за физическото и душевното си здраве?

Много хора, до такава степен са свикнали с постоянното чувство на умора, апатията, раздразнителността, стомашното неразположение след порядъчно преяждане с несъвместими храни, запек и стрес, че дори го приемат за нормално състояние на организма, забравяйки какво е да си здрав и жизнен.
За съжаление, повечето хора не се сещат за здравето си, докато не ги заболи нещо или не се почувстват зле, тичайки при лекаря с думите - "Докторе оправи ме!" или постоянното мрънкане "Оф, пак съм качил/а някое кило и не се харесвам". После докторите били некадърни и виновни за болежките им!!!

Яд ме е, яд ме е на хора, които сами са виновни за здравословните си проблеми, а дори не го осъзнават...Или пък такива, които го осъзнават, но позволяват на мързела да надделее, нищо не предприемат и на всичкото отгоре само мрънкат.

Вие от тях ли сте? Вземете се в ръце най-после и се осъзнайте навреме!
Ако ние не уважаваме здравето си, че кой друг вместо нас да го прави?!

В тази връзка, споделям един чудесен блог, където попаднах случайно преди няколко дни За здравето и природата

Joomla

3.11.09

... из дебрите на джунглата на Джумла...

Още съм там и изследвам неограничените и възможности- наистина съм впечатлена!

Джумла препоръчвам на всеки, който има намерение да създава някакъв вид уебсайт и се чуди как.Сайтът създаден с Джумла не само изглежда професионално, дори създаден от начинаещ, а и работи както очаквате и няма да си имате много ядове по поддръжката му.Манипулирането от контролния панел е достъпно и разбираемо за всеки.
Разбира се, нищо не се постига с щракване на пръстите, а с четене, четене, четене, изпробване, експериментиране.За това са създадени форумите на Джумла и търсачките като Google - за откриване на многобройни източници на информация.


Тук има още отговори на въпросът  Какво е Джумла?

Имунизации / за и против

29.9.09

Става въпрос за стандартна противогрипна имунизация. Аз лично не съм била никога имунизирана против грип и нямам спомени да съм боледувала тежко, освен безобидна настинка. А имунизации по принцип не са ми правени от детските години .....не помня колко време.
Тази година от службата организират стандартна противогрипна имунизация и против свински грип за всички служители -по желание естествено .Аз съм малко скептично настроена.
Все още се двоумя .Не,не ме е страх от игли ,спринцовки и бели престилки :))) Винаги съм била на мнение, че организма е най-добре сам да си изгради защити. Ако човек е достатъчно активен, спортува и се храни що-годе здравословно, няма от какво да се страхува.

Вие какво мислите за имунизациите?
Ще се имунизирате ли тази година?

P.S. след стандарта противогрипна ваксина през есента на 2014, боледувах по-често, чувствах се по-зле от всякога. Вече няма да се ваксинирам, освен ако не го изискват от мен.

Притча за пеперудата

9.8.09

Копирано от нета>Източник неисвестен

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.

Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.

Аз молих за богатство..., а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.

Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.

Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.

Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно.

Радостта от живота

2.8.09

Копирано от нета>Източник неизвестен

"Виетнамския будистки монах и философ, Тич Нат Хан, пише за насладата от пиенето на чаша чай. Трябва да си напълно буден за настоящия момент, за да се наслаждаваш на чая. Само в осъзнаването на настоящето, твоите ръце чувстват топлината на чашата. Само в настоящето ти можеш да усетиш аромата, да вкусиш сладостта, да оцениш деликатността. Ако размишляваш за миналото или се безпокоиш за бъдещето, ти ще изпуснеш напълно радостта от пиенето на чаша чай. Ти ще погледнеш в надолу към чашата, и чаят ще е изчезнал. С живота е по същия начин. Ако не си напълно буден за настоящето, ти ще се огледаш и той вече ще е свършил. Ще изпуснеш аромата, деликатността и красотата на живота. Ще изглежда така сякъш живота е минал покрай теб като на лента. Миналото е свършено. Поучи се от него и го остави да си замине. Бъдещето даже все още не е тук. Планирай го, но не си губи времето да се безпокоиш за него. Безпокойството е безмислено. Когато спреш да преживяваш това, което вече е станало, когато спреш да се притесняваш за това, което може никога да не стане, тогава ти ще живееш в настоящия момент. Тогава ще започнеш да усещаш радостта от живота."Опитвам се!Наистина много се старая,но не винаги се получава.

СТРАХ !!!

29.7.09

Спокойният ми сън снощи беше нарушен от паническо чувство на страх,появило се изневиделица, което ме караше да скокна и да светна лампата. Изпитвах чувството, че нещо в тъмното ме дебне и всеки момент ще ме сграбчи. Единствено чувството на умора и остатъка от здравия разум ме спасиха, обърнаха ме на другата страна и отново ме приспаха.
Днес на свежа глава и дневна светлина се замислих какво е страх и от какво ме е страх.
Страхът за мен е чувство, емоция съпътстващо неизменно човека, като инсталирана по рождение програма за оцеляване. Убедена съм, че безстрашни хора няма, всеки е скрил по някои страх дълбоко в себе си. 
Страхът както при хората, така и при животните се определя като инстинктивна реакция при потенциална опасност, пряко свързана с чувството ни за самосъхранение.
Степента до която му позволяваме да ескалира може да се отрази до голяма степен на ежедневието и начинът ни живот...Колкото повече избягваш страховете си, толкова повече те преследват те. Единствения начин да се преборъш със страховете си е да се изправиш срещу тях.
Хрумна ми да започна нова игра "6 неща,от които се страхувам". Трябва да призная, че въобще не е толкова лесно, както с "6 неща,които ме радват ". Някак по-трудно ми е да ги изкопча от съзнанието или подсъзнанието си. Без значение малки или големи, защото това всеки сам определя за себе си.

и така 6 неща от които се страхувам:


  • Неизвестност - когато съм пряк или косвен участник в нещо и не мога да планирам бъдещите си действия.Когато не мога да контролирам нещата. (с годините се научих да се напасвам и че нещата се случват и без контрол)
  • Болест - психически или тежък физически недъг, които биха ме превърнали във вегитиращо същество, обвивка без съдържание, тяло без дух.
  • Самота - дали на старини или на младини, тя е коварно чувство, което ни отнема радостта от живота. Не бих искала да е последното чувство, което ще изпитам. (Научих се, че може да си самотен сред тълпата и щастлив, когато си на саме със себе си).
  • Ужаси - винаги съм се чудела на хора, които твърдят, че обичат ужаси. Не ми стига ежедневния стрес, че да се подлагам умишлено на допълнителен.
  • Влечуги и някои видове насекоми - не мога да определя дали е отвращение или страх, но само като помисля за змии, хлебарки, стоножки....ме полазват тръпки. Чудя се на феновете им.
  • Болка - физическа, но душевната е по страшна, защото често не знаеш кога ще отмине и как да се справиш с нея

6 малки неща, които ме радват

18.7.09

Получих покана от Златина, попаднала в една игра, в която трябва да изброя шест неща, които ме радват. Няма да е трудно, понеже се сещам за повече от шест.

1.Динамиката-стремеж постоянно нещо да се случва около мен и да съм "в джаза". Понякога дори може да се каже, че си търся белята. Има една приказка "Да бе мирно седяло, не би чудо видяло", която пасва на моя случай много добре. Понякога завиждам на хората, които си кроткат и се радват на спокойния животец и аз опитах така ама не се получи.


2.Планината и морето-аз съм морско чедо, за което съм сигурна, че много хора биха ми завидели. А на мен ми дай да ходя по чукарите! Е така се случи, че сега живея по- близо до чукарите и то не кои да е, а Алпийските. Много си обичам и морето: ароматът му, солеността и топлият бряг.

3.Летните бури- с мощни гръмотевици и порой, ме впечатляват от дете, но от сухата страна на прозореца. "Няма нищо по-хубаво от лошото време"прочетох само заради заглавието, а след това Богомил Райнов ми стана един от любимите автори.

4.Храната-човек от много неща може да се лиши, но храната не е едно от тях. Нищо не може да се сравни с качествена, добре приготвена, ароматна храна. Храната не като средство за запълване на стомаха, а като наслада и изкуство.

5.Хората- и по-специално хората, които аз съм избрала да съм около мен, хората от които можеш да се вдъхновиш, с които можеш да се разбираш безмълвно, тези с които можеш да не се чуеш с месеци и пак да сте си най-близки, онези които се усмихват с очите си и ти пълнят душата.

6.Животът- защото е хубав, въпреки низовете е като виенско колело. Дори да си най-долу, в следващия момент ще се радваш на прекрасен изглед най-горе.