Rss Feed

Чай за настроение и здраве

Вече цял месец откакто пуснах онлайн един сайт съдържащ богата информация за чай, билки, начин на приготвяне, лечебни свойства, легенди, факти . . .
Защо за чай?! - Ами отговорът е прост. Първо, който е внимавал е разбрал, че съм фен на чая и здравословния начин на живот. Е да ама не всеки любител на чая, кафето, спортните коли или каквото да било там, създава сайт по темата ( и слава Богу ).Направих го за една приятелка, която се занимава с търговия с чай, билки и други здравословни продукти. Тя вече имаше един сайт, но не беше доволна от визията му. Така се зароди и идеята - изненада. Въпросът беше как да го направя като не съм уебмастер, а тепърва да започна да уча HTML , XML . . . Беше ми ясно, че по този начин сайт направен от мен, нямаше скоро да види бял свят. Като днес да започна да уча чужд език, а следващата седмица да пиша книга на него. Не, че няма такива случаи, но аз не съм от тях.
Та започнах да се ослушвам и да търся средства. Който търсел, намирал. Така и стана . . .
"Чай за настроение и здраве" - ето това майсторих с голям ентусиазъм и с помощта на Джумла

P.S. Ще ми се също да споделите мнението си. Лесно ли се ориентирате в менютата, получихте ли желаната информация и ако НЕ - какво бихте желали да научите.Други препоръки . . .

Защо имам блог

Това е темата на последната ми известна блог игра.Започната от някой блогър, задаващ въпрос или тема за размисъл на други блогъри, които от своя страна на трети и така ако темата предизвика интерес, вълната нараства като цунами.Още преди месец или повече я забелязох, но ето, че и на мен не ми се размина :) , вълната достигна и мен.
Идеята да имам блог беше спонтанна ( преди да ми хрумне, не бях много много наясно с тези блогърски работи и термини и все още не съм) .Писателстването не ми е призвание, но смятам воденето на блог и четенето на други такива, за чудесно средство против забравяне на родната реч (граматика) омайна сладка.(Избрала съм Германия за мой втори дом, но някак си не ми идва отвътре да водя блог на немски).
Сърфирайки из интернет открих няколко интересни блога, някои от които в Blogger.Прииска ми се и аз да имам такова нещо.Според мен има три типа блогъри: едни, които пишат заради другите; други, които пишат заради себе си и трети - все още неориентирани като мен, от другите два типа по малко.Даже не съм се замисляла къде, що и как...И ето го на, истипосан в интернета, вече повече от половин година - мой личен блог!
Още в самото начало, нямах търпение да го покажа на всичките си познати и приятели, да чуя мнението им, да видя коментарите им и . . . оооо най-голямата ми изнанада беше, когато такива не получих.Единствено от двама, на които съм благодарна, че проявиха внимание.Приятелят ми милият е стигнал с българската азбука до "Й". Ако можеше да чете и разбира написаното тук, съм сигурна, че щеше от време на време да наднича и да научи повече за мен.Е да- никой от познатите и приятелите ми няма блог, а само един блогър (особено начинаещ ) знае какво е да видиш нов коментар или нов присъединил се читател или "последовател".Сега тази еуфория е отминала.Все още се радвам на коментарите, но вече не подскачам до тавана и съм щастлива ако и половината от последователите наистина го следят.

Търсих място, където да споделям неща, които ме вълнуват, неща за които не ми се разговаря, но мислите за тях не ми дават мира.Обикновено музата ми идва, когато се случи нещо неприятно, леко съм се депресирала и се разфилософствам по житейските въпроси.Преди имах специално създаден имейл, наречен "кошчето", където изпращах тъжните си мисли за рециклиране :). Този имейл, предполагам вече не съществува и отдавна е заличен, тъй като спрях да го ползвам. А като дете, което подражава на възрастните, имах за кратко дневник и много лексикони, на които им отмина времето. Ех само ако ги пазех. . . ще ми се да надникна в тях, да си припомня.
Със създаването на този блог нещата се промениха. Вече не пиша само, за да си излея черните мисли в кошчето.Пиша от "дъжд на вятър" , но ми е приятно да споделям с вас радост и тъга.

Благодаря на Рос, която ми даде тема на размисъл и повод да напиша това :)

За малко да забравя, че трябва да продължа играта.Каня една интересна личност, една съвсем НЕобикновена жена с нейните разностранни вълнения, блогове и сайтове, която стана и моя първа последователка ( То е като първата любов - не се забравя :). Но мен по-скоро ме вълнува как и хрумна първоначалната идея за създаването на Зеленият сайт на небезисвестната Златина Цонева.

Здравето


Приемате ли го за даденост?Как се грижите за физическото и душевното си здраве?

Много хора, до такава степен са свикнали с постоянното чувство на умора, апатията, раздразнителността, стомашното неразположение след порядъчно преяждане с несъвместими храни, запек и стрес, че дори го приемат за нормално състояние на организма, забравяйки какво е да си здрав и жизнен.
За съжаление, повечето хора не се сещат за здравето си, докато не ги заболи нещо или не се почувстват зле, тичайки при лекаря с думите - "Докторе оправи ме!" или постоянното мрънкане "Оф, пак съм качил/а някое кило и не се харесвам". После докторите били некадърни и виновни за болежките им!!!

Яд ме е, яд ме е на хора, които сами са виновни за здравословните си проблеми, а дори не го осъзнават...Или пък такива, които го осъзнават, но позволяват на мързела да надделее, нищо не предприемат и на всичкото отгоре само мрънкат.

Вие от тях ли сте? Вземете се в ръце най-после и се осъзнайте навреме!
Ако ние не уважаваме здравето си, че кой друг вместо нас да го прави?!

В тази връзка, споделям един чудесен блог, където попаднах случайно преди няколко дни За здравето и природата

Житейски урок

Днес си прирпомних един житейски урок . . . че може да си много старателен, прилежен, да си скъсваш задника от работа, колкото се може добър с околните, позитивно настроен-напук на изнервеното ежедневие, и все да има някой, който да иска съзнателно да ти стори зло.
Чудя се когато успее с чистото съзнание, че някой друг ще страда, за сметка на неговата облага, дали се радва на успехът си и колко дълго трае насладата му?!

Повалена и зашеметена, но после... ставам, изтупвам прахта и продължавам да съм старателна, да си скъсвам задника от работа и да съм още по-добра с околните ( с едно наум), припомняйки си "отнасяй се така към другите, както искаш да се отнасят към теб"....
.....пренебрегвайки "Прави добро, яж л****".
Blog Widget by LinkWithin