Това е темата на последната ми известна блог игра.Започната от някой блогър, задаващ въпрос или тема за размисъл на други блогъри, които от своя страна на трети и така ако темата предизвика интерес, вълната нараства като цунами.Още преди месец или повече я забелязох, но ето, че и на мен не ми се размина :) , вълната достигна и мен.
Идеята да имам блог беше спонтанна ( преди да ми хрумне, не бях много много наясно с тези блогърски работи и термини и все още не съм) .Писателстването не ми е призвание, но смятам воденето на блог и четенето на други такива, за чудесно средство против забравяне на родната реч (граматика) омайна сладка.(Избрала съм Германия за мой втори дом, но някак си не ми идва отвътре да водя блог на немски).
Сърфирайки из интернет открих няколко интересни блога, някои от които в Blogger.Прииска ми се и аз да имам такова нещо.Според мен има три типа блогъри: едни, които пишат заради другите; други, които пишат заради себе си и трети - все още неориентирани като мен, от другите два типа по малко.Даже не съм се замисляла къде, що и как...И ето го на, истипосан в интернета, вече повече от половин година - мой личен блог!
Още в самото начало, нямах търпение да го покажа на всичките си познати и приятели, да чуя мнението им, да видя коментарите им и . . . оооо най-голямата ми изнанада беше, когато такива не получих.Единствено от двама, на които съм благодарна, че проявиха внимание.Приятелят ми милият е стигнал с българската азбука до "Й". Ако можеше да чете и разбира написаното тук, съм сигурна, че щеше от време на време да наднича и да научи повече за мен.Е да- никой от познатите и приятелите ми няма блог, а само един блогър (особено начинаещ ) знае какво е да видиш нов коментар или нов присъединил се читател или "последовател".Сега тази еуфория е отминала.Все още се радвам на коментарите, но вече не подскачам до тавана и съм щастлива ако и половината от последователите наистина го следят.
Търсих място, където да споделям неща, които ме вълнуват, неща за които не ми се разговаря, но мислите за тях не ми дават мира.Обикновено музата ми идва, когато се случи нещо неприятно, леко съм се депресирала и се разфилософствам по житейските въпроси.Преди имах специално създаден имейл, наречен "кошчето", където изпращах тъжните си мисли за рециклиране :). Този имейл, предполагам вече не съществува и отдавна е заличен, тъй като спрях да го ползвам. А като дете, което подражава на възрастните, имах за кратко дневник и много лексикони, на които им отмина времето. Ех само ако ги пазех. . . ще ми се да надникна в тях, да си припомня.
Със създаването на този блог нещата се промениха. Вече не пиша само, за да си излея черните мисли в кошчето.Пиша от "дъжд на вятър" , но ми е приятно да споделям с вас радост и тъга.
Благодаря на
Рос, която ми даде тема на размисъл и повод да напиша това :)
За малко да забравя, че трябва да продължа играта.Каня една интересна личност, една съвсем НЕобикновена жена с нейните разностранни вълнения, блогове и сайтове, която стана и моя първа последователка ( То е като първата любов - не се забравя :). Но мен по-скоро ме вълнува как и хрумна първоначалната идея за създаването на
Зеленият сайт на небезисвестната Златина Цонева.
Вече цял месец откакто пуснах онлайн един сайт съдържащ богата информация за чай, билки, начин на приготвяне, лечебни свойства, легенди, факти . . . 
