Cuba ( para mi madre )

8.2.18

Прекрасно място, което всеки поне веднъж в живота си трябва да посети!

Не заради мохитото, пурите, салсата, Че, старите американски коли, Хемингуей или белите плажове, а заради многото други неща, които остават в съзнанието  дни, седмици или дори години, след като си се прибрал от там...




Старите улици на Хавана кипящи от живот и музика почти на всяка крачка, олющени фасади, старите лади и москвички, които не се карат само за атракция и за развеждане на туристи, а поради необходимост, социалистично-носталгичната обстановка и чистосърдечните кубинци, които живеят така сякаш всеки е брат на другия.

Непал

30.12.17

Вече месец откак се прибрах от там, а спомените са ясни сякаш е било вчера.

Отидох с малка раница багаж и голям денк очаквания... очаквания, които бяха напомпани от живописни разкази, снимки на високи планини, шарени флагчета и щастливи хора.

Да, всичкото това го има, но почти никой не споменава или подсъзнателно игнорира другото лице на Непал...  замърсяването на околната среда, разрухата, особено след голямото земетресение, мръсотията. Вероятността да се разболееш от височинна болест е много по-малка, отколкото да получиш хранително натравяне или да станеш жертва на трафика, хаотичното движение по улиците или нахални улични продавачи в Катманду ( столицата, входната и изходна точка, лицето, първото впечатление).

Първото впечатление беше... "Уау, какво ли ни очаква по-нататък!?"
Колкото по-нагоре се изкачвахме, толкова по-хубаво ставаше... и по-чисто. По-малко кислород, но и по-малко прах в белите дробове.
Хората живеят елементарно. Това, което за тях е ежедневие, ние наричаме екстремно. Разбираш, че дори и да си роден в една от най-бедните европейски държави, си голям късметлия, че имаш топла течащта вода, ток, интернет, близка болница, здрави обувки, че можеш да си позволиш или поне да си представиш, да отидеш където и да е по света.

Най-важния въпрос...
Ще се върна ли там и защо?
Определено да, някой ден, но до тогава има още доста други места, които да посетя.
Едно от най-впчеатлителните ми пътувания.
Заради предизвикателството на Хималаите, културния контраст, Мо Мо-то.

Ако си се запътил натам, забрави всичко, което си чул за Непал и всички очаквания, научи се да ядеш люто и да бъдеш благодарен за малкото, което получаваш.

Високо

14.5.17


Понякога ме питат защо ходя там горе? Какво ме привлича?
Понякога се питам и аз самата. 
Отговорът е прост. 
Въпреки, че съм морско дете и градско момиче, планината е моят дом. 
Когато съм над градската шумотевица и ежедневните тревоги си припомням кои са важните неща. 
А те са прости... Да не се тревожиш за бъдещето, което още не е настъпило и да се ровиш в миналото, което е така или иначе свършено и нищо не може да се промени, освен да се поучиш от грешките си. Да намериш баланса между материалното и духовното. Да не търсиш любовта навън, а вътре в себе си... щастието също. Да даваш без да очакваш. Да не си поставяш сам ограничения. Да се изправиш срещу страховете си и да живееш сега!

За мечтите и плановете...

1.2.17

... които се превръщат в реалност. Като магия, която трансформира мисълта в материя. Единствената бариера е собственото подсъзнание, което ни казва, че не сме готови, че не заслужаваме или е невъзможно или страхът от провал. Ако истински повярваш, пожелаеш и поработиш, невъзможните неща се превръщат във възможни.
Толкова е просто, че чак невероятно...


Размисли между годините

30.12.16

Здравей,

след доста време, когато емоциите отшумяха се замислих, че е време да ти простя или да ти благодаря или да ти кажа някои неща. Всъщност простила съм ти отдавна, но мисля, че е хубаво да го знаеш. 

Може би се чудиш какво пък имам аз да ти прощавам като аз съм лошата и злобната и отмъстителната. Може и така да е... дори за повечето да съм ангел с огромно сърце, понякога съм в състояние да бъда и най- страшния демон за други... 

Старите истории  и хубави и лоши няма да връщам назад и да анализирам за пореден път.

В края на старата и навечерието Новата Година, човек се замисля над някои неща, прави си равносметки... Преди година бях още наранената, изоставената, заменената... Реших, че ролята на жертвата не ми харесва. Харесва ми да съм сега това, което съм и за това отчасти съм ти благодарна! Благодарение на теб научих някои неща за живота, за хората, връзките, за себе си. Преди година се мислих за ощетена, а сега се чувствам обогатена. Разбрах, че не съм пропуснала  възможност, а съм получила нов шанс да бъда по-добра, да бъда себе си, да получа най- доброто за себе си и да живея живота, който ми харесва.
Ако пишех това писмо преди година, щеше да изглежда много по- различно.
Нямам много неща за казване ...само...

Бъди наистина щастлив, успял, обичан, обичащ, каквото искаш да си и дано бъдещето и новата година ти донесат най-доброто за теб и любимите ти хора!
И най-вече бъди в мир със себе си!

--
Петя